Основан през 1901 г. от родолюбивия казанлъчанин Петър Топузов.
Историческият музей "Искра" е сред най-старите, най-богатите и най-известните регионални музеи в България. В него се съхраняват над 60 000 оригинални експоната, отразяващи богатата материална и духовна култура на Казанлъшкия край.

В музея може да видите постоянните експозиции на отделите „Праистория”, „Античност”, „Средновековие”, „Възраждане”, „Нова история”, „Етнография” и „Най нова история”.
Интерес за туристите представляват колекциите от костени сърпове, средновековна керамика, хладно и огнестрелно оръжие, накити и носии от бита на казанлъчани в миналото.

В трезорната зала са изложени най-новите златни, сребърни и бронзови находки от тракийските храмове и гробници в региона. Те включват уникалния златен венец на Севт III, неговите шлем и наколенници, цялостна златна и сребърна конска амуниция а също така и рядка колекция от монети и други предмети от тракийската епоха.

Музеят опазва изследва и популяризира цялото историческо наследство на Казанлъшкия регион, в това число и всички тракийски гробници от Долината на тракийските владетели.
- Беседи,
- Демонстрации на ритуали, свързани с Празника на розата и производството на розово масло,
- Магазини за сувенири.

Етнографски комплекс „Кулата”- гр.Казанлък е част от Исторически музей „Искра”.
Местоположението му не е случайно – намира се в най-стария квартал на града, където има запазили традиционния си облик сгради.

Казанлък е със своеобразна градска култура, разположен е сред неповторима природа.
Това е градът, в който се уважават местните традиции в архитектурата, която спазва ниската етажност на старите къщи, китните градини, както и в детайлите, превърнали се в запазена местна марка.
През 1976 г. са реставрирани две къщи и в тях са уредени етнографски експозиции от Историческия музей.
Едната къща е строена в началото на ХІХ в. и е типична подбалканска като архитектура - едноетажна, асиметрична. Има две стаи - „къщи” (кухня) и „соба” - използвана като гостна и спалня. В двора й е възстановен и селскостопански навес, където е подреден инвентара за традиционната обработка на земята.

Другата възстановена къща е била собственост на видния казанлъшки общественик, търговец и дарител Иван Хаджиенов, поради което е наречена и „Хаджиенова къща”.
Като архитектурно изпълнение тя няма подобна в града. Къщата е двуетажна, асиметрична, с открит чардак и кьошк. Експозицията на Етнографски комплекс „Кулата” представя домашния уют на казанлъчанина от средата на ХІХ век, новото му самочувствие и отношение към света.
Туристите винаги свързват Казанлък с Долината на розите. На посетителите на Етнографския комплекс се предлагат и допълнителни атракции - представяне на розоварене, тестване на етерични масла, дегустация на кулинарни продукти от маслодайната роза.

Също така, в Етнографски комплекс "Кулата" посетителите имат възможност да закупят розово масло, различни продукти на маслодайната роза, козметика, розов ликьор, гюлова ракия и ръчно изработени сувенири, свързани с бита и културата на казанлъчанина.
Розопроизводството, и в още по-голяма степен търговията с розово масло се превръщат в една от най-атрактивните "визитни картички" на казанлъшкия край и на българското стопанство.
Още от преди близо век основателно се твърди, че "розовата култура в България, целяща извличане на розовото масло, не е само най-старата и най-привлекателната индустрия в нашата страна, но също съвсем изключителна и специфична за региона."

В град Казанлък, се намира единствения по рода си Музей на розата. Първата музейна експозиция за казанлъшката роза е открита през 1967 г., а през 1969 г. тя прераства в Музей на розата, който е уникален в световен мащаб. От 2016 г. той се помещава в нова сграда в парк "Розариум" и е част от Историческия музей "Искра" в гр. Казанлък.

Музеят на розата има богата колекция от предмети, снимки и документи, разкриващи историята на българското производство на маслодайни рози.
Експонатите са разположени в три пространства. В музея могат да се видят и инструменти за обработка на розови градини, съдове за съхранение и износ на розово масло и вода.
Направена е и възстановка на склад за розово масло и на първата лаборатория за изследване на чистотата на розовото масло, създадена през 1907 г. от Христо Яръмов.
Това е свързано с тежък момент в историята на българското розопроизводство, когато се появява т.нар. „тереше” – фалшификат на истинското розово масло. Под заплахата от сриване на репутацията на българското розово масло като най-доброто в света, лабораторията на Христо Яръмов се явява успешен опит за осуетяване на тази вредна практика.

Забележителен предмет в експозицията на музея е съд за розово масло (конкума), който е бил използван за последен път през 1947 г., но ароматът на рози се носи все още от него.
В музея туристите имат възможност да закупят розово масло, различни продукти на маслодайната роза, козметика, розов ликьор и сувенири, свързани с бита и културата на розопроизводителите.


Rose production and even the greater part the trading with the rose oil became one of the most attractive visit cards on Kazanlak region and the Bulgarian agriculture.
Not surprisingly, the only Museum of Roses of its kind is located in the Town of Roses – Kazanlak.
The first museum exhibition of the Kazanlak rose was displayed in 1967 and from 1969 onwards it turned into a rose museum that is globally unique.
Since 2016 it is located in a new building in the Rosarium Park and is a part of the Iskra historical museum in the town of Kazanlak.
The Museum of Roses has a rich collection of objects, pictures and documents that reveal the history of Bulgarian oleaginous-roses growing. These exhibits are located in three halls. Inside the museum one can see instruments used for processing of rose gardens, utensils for storage and export of rose oil and rose water.
There is also a reproduction of a rose-oil depot and of the first rose-oil examination laboratory established in 1907. Hristo Yaramov is a chemistry teacher in a Kazanlak school.
The laboratory was aimed at analyzing the rose oil and started issuing certificates for the purity of oil that was to be exported abroad.
The period back then was hard for Bulgarian rose-growing as the so called ‘tereshe’, or fake rose oil, emerged. Threatened by deterioration of the Bulgarian rose oil’s reputation as the world’s best, Hristo Yaramov’s laboratory was a successful attempt to spoil this wrongful practice.

A remarkable object in the museum’s exhibition is a rose-oil container that was last used in 1947, but the rose fragrance still comes out of it. Inside the museum there is a tourist shop where one can buy information materials, souvenirs, cosmetics, rose jams, rose liqueurs, fragrant oils, etc.
Маслодайната роза и розобера
Маслодайната роза – Rose damascenа mill. f. trigintipetala, е пренесена в България от Индия през Персия, Сирия и Турция. В долината, разположена между Стара планина и Средна гора, тя намира своята втора родина.
Казанлъшката долина приема названието Розова долина. На 21 май 1837 г. немският фелдмаршал Хелмут фон Молтке ще каже: „Казанлък е европейският Кашмир, турският Гюлестан -страната на розите".

Розоберът продължава около месец - от 20 май до 20 юни, но зависи от атмосферните условия на пролетта.
Извършва се рано сутрин от 5 ч. до 9-10 ч. Технологията, която е в основата на производството на прочутото българско розово масло, е двойната дестилация.
По примитивния начин за зареждането на един казан са необходими 15 кг розов цвят и 60 л чиста вода. Процесът е трудоемък - 1 кг розово масло се получава от 3000 кг розов цвят, а 1 грам - от 1000 розови цвята. Цената му на международния пазар е около 4000 евро за килограм.
Музейната експозиция уредена в две помещения на етажа на Дома: зали 1 и 2., представя жизнения път на композитора, симфоничното и хоровото му творчество, академичната и музикално-обществената му дейност, публицистиката му, връзките с родния край, националното признание, на което се е радвал и радва.

Експонирани са оригинали и факсимилета на оригинали и печатни издания на пар-титури на голяма част от творбите на Петко Стайнов, разнообразни фотоматериали и документи, отзиви в българския и чуждестранния печат за произведенията му, концертни програми и афиши, негови статии и публикации, лични вещи, ордени и медали, с които е удостояван.

Благодарение на използваните компютърни технологии, експозицията представя материали и документи не само от фонда на Историческия музей "Искра", който е неин уредник, но и от фондовете на Централния научен архив и на Института за изкуствознание на Българската академия на науките, Централния държавен архив, Съюза на българските композитори, Държавната музикална академия "Панчо Владигеров", Софийската филхармония и редица други, осигурени от фондация "Петко Груев Стайнов".
Гробницата в могила Хелвеция датира от средата на IV в пр. Хр. Състои се от дълъг и широк коридор, преддверие и камера.
Стените на коридора са от ломени камъни. Преддверието и камерата са с правоъгълен план и двускатно дъговидно извито покритие.
Стените и подът и на двете помещения са измазани с фина бяла хоросанова мазилка.

Върху нея са нанесени хоризонтални и вертикални жлебове, сякаш стената е изградена от големи мраморни блокове.
Входът към камерата се затваря с двукрила касетирана каменна врата, с механизъм за заключване от вътрешната страна.
Срещу входа е разположено ложе,също измазано с фина мазилка.
Останките от последното извършено погребение са ограбени още в древността, като единствено в преддверието е разкрит непокътнат скелета на принесения в жертва кон.
В Могилата на Грифоните е проучена гробница състояща се от дълъг коридор и две камери.
Има представителна фасада с украса от два пиластъра и релефен фронтон, рамкиращи входа. Към фасадата са долепени стените на дълъг коридор, който в древността е бил открит. Единствено над фасадата е имало навес от плоски и извити керемиди.

Входовете към преддверието и куполната камера са се затваряли с двукрилни каменни врати. Преддверието е с правоъгълен план и покрито с двускатен покрив от големи каменни блокове.
Кръглата камера е покрита от изящно построен купол. Подовете на двете помещения са от гранитни плочи, измазани с мазилка.
Срещу входа на камерата е разположено ложе, изградено от каменни плочи.
Пред ложето има стъпало от каменен блок, върху който са моделирани лъскави лапи. Гробницата се датира в IV в.пр.Хр., като е ограбена още в древността – единствените намерени предмети са две златни мъниста.
Казанлъшката гробница е открита случайно на 19.04.1944 г. от войници при прокопаването на противосамолетно убежище.
Изградена е на нивото на околния терен и е ориентирана в посока север-юг с вход от юг. Състои се от коридор, правоъгълна предгробна и кръгла погребална камери. Коридорът е от необработени камъни и е с размери 1,84 х 2,60 м.
От фасадата в южна посока зидовете му постепенно се снижават и са били затворени с преграден зид висок 0,7 м. Двете камери са изградени от тухли споени с хоросан, а стените и подовете им са покрити с трипластова мазилка, върху която са нанесени стенописи в техники темпера и фреско.

Предгробната камера има правоъгълна форма и е с размери 1,12 х 1,96 м и височина 2,25 м. Засводена е двускатно. Стенната мазилка е разделена според йонийския ордер на няколко цветни пояса в бяло, черно и червено, над които са представени двата фриза.
Първият фриз стъпва върху редове от перлен низ, йонийска и лесбийска кима. Върху черен фон е предадена централна палмета, от която симетрично в двете посоки излизат ластари със светлозелени листчета и светлочервени цветчета. Над фриза са изобразени редове от лесбийска кима, зъбчат орнамент и ови.
Стенописта завършва с фигурален фриз с военни сцени.
Центърът на всяка сцена е подчертан от двойка воини, към които от двете страни се присъединяват въоръжени пехотинци и препускащи конници. Облечени са в къси хитони и ниски обувки, а на раменете им се развяват червени и сини хламиди.
Въоръжението им е представено от различни по вид шлемове, двойки къси копия и дълги извити мечове /махайри/, отбраняват се с големи щитове.
Сцените се свързват със събития от живота на покойника или с възпоменателни игри в негова памет.

През правоъгълен вход оформен чрез 4 каменни блока се преминава в куполната камера.
От вътрешната му страна някога е имало еднокрила метална врата. Куполното помещение е с диаметър 2,65 м и височина 3,25 м.
Има кошеровидно-камбановидна форма, затворена при върха с ключов камък.
Долната половина на стените е заета от редуващи се полета в черно, бяло и червено. Върху архитрава са представени редуващи се дванадесет четирилистни розети и дванадесет букрании /бичи глави/ украсени с гирлянди. Отгоре е изобразена лесбийска кима, над която се развива главният фриз със сцената на хероизация.

Централно място заемат трите фигури – знатният тракиец увенчан със златен венец седнал върху ниско клине, съпругата му, с диадема на главата покрита с воал, седяща върху висок стол и едрата права жена в пеплос пристъпяща с поднос в ръце към тях.Сюжетът се интерпретира като погребално угощение.
От двете страни на тази група се отправя процесия. Зад жената в пеплоса е изобразен млад мъж носещ чаша и кана в ръце.
След него пристъпват две музикантки в дълги хитони. Следват двама воини водещи оседлани коне.
От ляво на аристократката е представена жена в дълъг хитон, носеща в едната си ръка кутийка с двускатно покритие, а в другата – правоъгълно сандъче. Зад нея върви втора със светлосиньо наметало в ръце.
Следва ги младеж водещ четири коня впрегнати в двуколка.
Над фриза са представени йонийски корниз, зъбчат орнамент, шнур и червена лента с единадесет лъвски глави. Върху най-горната част на купола е предадено надбягване с колесници теглени от по два коня /биги/. Ключовият камък е бил украсен с осмолистна розета.

Погребението извършено в гробницата е било ограбено още в древността.
В кръглото помещение са намерени транспортна амфора, фрагменти от местна и вносна керамика, елементи от глинен венец с позлата, златни кръгли апликации и златни нишки вероятно от украса на дреха, костени предмети, части от въоръжение и юзда, късове дърво и железни гвоздеи, вероятно от погребално ложе, както и кости от два индивида. В предгробната камера е намерено глинено ойнохое и кости от погребания кон.

От двете страни на гробницата на 1,2 м височина в насипа са намерени две огнища със следи от извършвани жертвоприношения - множество животински кости и керамични фрагменти.
В източното огнище са били положени два глинени аскоса, сребърна каничка и фрагменти от местни и вносни съдове. На същото ниво, но от двете страни на кръглата камера, са открити и два питоса.

Планът, градежът, стилът и техниката на стенописите, както и намерените предмети дават възможност Казанлъшката гробница да се датира в първата половина на ІІІ в. пр.Хр.
Общата концепция между архитектура и стенописи, уникалният стил и майсторството на художника превръщат гробницата при Казанлък в един от шедьоврите на тракийското изкуство и на античното културно наследство. През 1979 г. тя е обявена за паметник със световно значение защитен под егидата на ЮНЕСКО.


Thracian Tomb of Kazanlak, discovered in 1944, has been among the first Bulgarian monuments on the UNESCO protected World Heritage Site list since 1979. It comprises a passage, a rectangular antechamber and a round burial chamber.
The funeral items were plundered in ancient times – just a few finds of gold, silver and pottery have reached us.
The Tomb owes its world fame to the unique frescos. They were performed by two techniques: wet fresco - in the decorative and figured painting and tempera - in colouring the floor and walls. The four basic colors used are black, red, yellow and white.

In the antechamber two friezes depict scenes of fighting warriors.
The decoration in the dome premises comprises two friezes - the large one represents a scene of a funeral feast. In the center of the composition is a married couple – the hero-worshiped ruler and his wife, on their both sides joined by a procession of servants carrying gifts, female musicians, a coachman with horses and a charioteer with horses and a chariot. The smaller frieze depicts a chariot race.

The general concept of architecture and frescos, the artist’s unique style and craftsmanship have transformed the Thracian Tomb of Kazanlak into one of the masterpieces of the Thracian art and ancient cultural heritage.
Адрес: гр. Казанлък, ул. "Петко Славейков" 8
Тел/факс 0431 / 6 27 55 - Постоянна експозиция
Моб. тел.: 0882 512 209 ПР на музея

0431/6 47 50 - Тракийска гробница - копие
0431/ 6 40 57 - Музей на розата
0431/ 6 57 33 - Историко - етнографски комплекс
0431 / 9 90 28 - Могила Голяма Косматка - СЕВТ 3
0431/ 9 90 50 - Могила Оструша
0431/ 9 90 31 - Инфо център - Хелвеция, Грифони, Шушманец